Русия на Путин се приближава към съкрушителна победа. Основите на Европа треперят

Трябва да приказваме за Украйна. Докато вниманието на света е ориентирано към войната сред Израел и Хамас, мрачни земетресения раздрусват тази богата черна почва. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на Володимир Зеленски, „ не реализира мечтаните резултати “.

Докато изтощените украинци отстъпват от укрепленията и минните полета на Русия, самодейността се насочва към нашествениците. Русия напредва през скелетните остатъци на това, което в миналото е било Маринка, град в Донецк, може би с по-голямо психическо, в сравнение с стратегическо значение. Ракетите още веднъж удрят Киев. Първата дама на Украйна, Олена Зеленска, се обърна към BBC, с цел да предизвести, че страната й е в „ смъртна заплаха “.

Сега е ред на украинците да се окопаят, с цел да се опитат да задържат това, което имат. Както и през 1914 година, укрепена линия минава по дължината на фронта, от делтата на Днепър до съветската граница. И както тогава, военната технология е в интерес на бранителя, тъй че дребните облаги се купуват на ужасна цена.

Първата международна война в последна сметка завърши частично, тъй като съдружниците разполагаха с по-голяма работна мощ. Брутално, те съумяха, изключително откакто Америка беше изцяло мобилизирана до началото на 1918 година, да хвърлят повече хора на фронтовата линия от Централните сили.

Този път демографското преимущество е с Русия, чието население е три и четвърт пъти по-голям от този на Украйна. Русия е пренасочила една трета от предвоенното си гражданско произвеждане към оръжия и муниции и в този момент може да има преимущество, когато става дума за дронове – този актуален еквивалент на бодливата тел и картечниците, които дадоха на отбраняващата се страна такова смъртоносно преимущество в Фландърска тиня.

Дългосрочните разноски за съветския народ от това прекосяване към военновременна стопанска система са ужасни. Владимир Путин осъди своите многострадални мъже на години безпаричие и апетит. Но към този момент свърши работа. Русия стигна до зимата без украински пробив.

Всички сме склонни към пристрастия със задна дата и без подозрение ще има публикации за това по какъв начин постоянно е било мъчно да се смъкват окопалите се бранители. Но тази невъзможност надалеч не беше предвидима, когато контранастъплението стартира през юни.

Аз бях един от тези, които чакаха Украйна да пробие към Азовско море, ход, който можеше да постави завършек на войната. През 2022 година Украйна показва, че Русия не може да достави Крим през Керченския проток. Прекъсването на сухопътния мост щеше да остави съветския гарнизон на полуострова откъснат. Украйна можеше да спре електричеството и храната си и щеше да се отвори пространство за договаряния.

Защо се обърках? Разговарях освен с украинци, само че и с английски военни наблюдаващи с директно познаване на бойното поле. Те бяха следили невероятните украински триумфи в Харков и Херсон през 2022 година – триумфи, които насърчиха Запада да предложи типовете материали, които преди този момент въздържаха да изпращат, с цел да не попаднат в ръцете на врага.

Украйна в този момент имаше ракети с огромен обхват, комплект за разминиране и съвременни танкове. В същото време протестът на Пригожин сподели какъв брой мека е Русия зад твърдата черупка на своите фронтови линии.

Но нашествениците се поучиха от предходните си неточности. Докато Украйна се втурна да образова хората си по какъв начин да работят с новите си оръжия предходната пролет, Русия засяваше миля след миля противопехотни мини, изграждаше укрепления, изкопаваше окопи и натрупваше дронове.

Путин би трябвало единствено да издържи още 12 месеца. Дори и Доналд Тръмп да не бъде определен – някогашният президент не крие възхищението си от съветския тиранин, като един път стигна до такава степен да съобщи, че се доверява на Путин пред службите за сигурност на Съединени американски щати – републиканските конгресмени се обърнаха против войната. Миналата седмица те блокираха пакета от 88 милиарда английски лири за помощ на президента Байдън за Украйна.

Притесненията им са сякаш финансови, само че по-сериозният претекст може да е партийната им злост към Байдън, същият непочтен подтик, който управлява по-ранно потомство Републиканските конгресмени ще се опълчват на войната на Хари Труман в Корея. За крилото на MAGA има и дълготрайно възмущение от епизодичната роля, която Украйна изигра в драмата с импийчмънта на Тръмп.

Не може да сте пропуснали пролетта в стъпките на Путин. Дълго време той беше прекомерно изплашен, с цел да излезе отвън границите на Русия. Освен интернационалната заповед за арест, той е имал състоятелен боязън от ликвидиране. Единствените му задгранични инициативи бяха в някогашни руски страни и две другарски диктатури: Иран и Китай.

Но тази седмица той посети две неутрални диктатури – ОАЕ и Саудитска Арабия. Кадрите демонстрират без подозрение, че това е бил персонално деспотът, а не негов двойник. Какво му вдъхна убеденост да пътува до места, които имат връзки със сигурността със Запада? Възможно ли е да е реализирано някакво условно съглашение? Възможно ли е саудитците да са били помолени да го разкрият, дискретно и отречено, като допустима въведения към мирните договаряния?

Ако е по този начин, рискуваме злополука на равнище Суец за западните демокрации. Всяка договорка, която възнаграждава съветската експанзия, ще алармира на останалия свят, че НАТО, с цялото си групово благосъстояние и въоръжение, не може да успее в минималната цел да избави страна, която имаха двете му най-мощни членове, Съединени американски щати и Обединеното кралство подхванати за отбрана.

Случаят за интервенция в Украйна не е, че тя е демократична народна власт. Разбира се, тя е доста по-либерална от Русия, само че не дава отговор на нашите стандарти. Русофилските партии са неразрешени и има опасения, че репресиите могат да обзет и прозападните опозиционни политици. Тази седмица бях на среща на световните дясноцентристки партии, на която Петро Порошенко, някогашният президент, трябваше да приказва. В последния миг на него и на двама от неговите депутати беше неразрешено да напущат Украйна – и макар че Порошенко патриотично отхвърли да вдигне звук, това ме накара да се чудя, не за първи път, за какво Зеленски отхвърля да притегли други партии във военновременна коалиция.

От друга страна, Полша беше ръководена от властническо държавно управление през 1939 година Това не промени обстоятелството, че тя беше нападната без провокация, откакто бяхме подсигурили нейната самостоятелност – тъкмо както гарантирахме независимостта на Украйна през 1994 година, когато тя се съобщи нейния нуклеарен боеприпас.

Въпреки че този път ние самите не сме във война, ние сме толкоз ангажирани с украинската идея, че съветска победа – и поглъщането на завоювана територия е съветска победа, показа го както искаш – би значат пагубна загуба на авторитет за Запада и концепциите, свързани с него: персонална независимост, народна власт и права на индивида.

Конфликтите ще се разпространят, когато режимите, които в никакъв случай не са се интересували от демократичните полезности, преди всичко осъзнаят, че има към този момент не е служител на реда на ъгъла. Възмутителните искания на Венецуела против Commonwealth Guyana са единствено началото на този развой.

„ Западът завоюва света не посредством превъзходството на своите хрумвания, полезности или вяра... а по-скоро посредством превъзходството си в използването на проведено принуждение ”, написа Самюел Хънтингтън. „ Западняците постоянно не помнят този факт; незападните в никакъв случай не го вършат. “

Но това още не е завършило. Украйна изгони Русия от западното Черно море, което още веднъж е отворено за интернационално мореплаване. Трябва да бъдем нащрек против наклонността, която Джордж Оруел следи по време на Втората международна война, при която интелектуалците претълкуват всяко ново военно развиване – наклонност, съгласно него, която не се споделя от елементарните хора. Точно както имаше несъразмерен скептицизъм незабавно след нахлуването на Русия и несъразмерна еуфория, когато Херсон беше високомерен още веднъж, тъй че не би трябвало да вършим прекалено много изводи от този крах.

Все още е допустимо да си представим спокойно съглашение, което не възнаграждавайте експанзията. Може би източните области биха могли да завоюват автономност под халтав украински суверенитет; може би в демилитаризиран Крим може да се организира референдум под интернационално наблюдаване.

Но в случай че Русия в последна сметка анексира земя със мощ, освен Западът ще загуби; това е целият интернационален ред след 1945 година

Светът става все по-студен. Нощите наближават.